Когато възрастен близък започне да се нуждае от постоянна помощ, семейството често се изправя пред въпроса какъв тип грижа да избере. Сред най-често разглежданите възможности са хосписът и домът за възрастни хора. Макар на пръв поглед двете услуги да изглеждат сходни, между тях има важни разлики, които трябва да се познават, преди да бъде взето решение.
Домът за възрастни хора е ориентиран основно към осигуряването на подходяща среда за живот на хора, които поради възрастта си вече изпитват затруднения да се справят сами у дома. Това не означава задължително, че са тежко болни. Някои възрастни хора са сравнително самостоятелни, но им е трудно да пазаруват, да приготвят храна, да поддържат дома си или просто не се чувстват сигурни, когато живеят сами.
В подобна среда важна част от грижата е ежедневната подкрепа. Осигуряват се хранене, помощ при личната хигиена според потребностите, подходящ режим и възможност за социални контакти. Общуването също е съществен фактор. Самотата при възрастните хора често се подценява, а възможността да разговарят с други хора, да участват в занимания и да имат организирано ежедневие може значително да промени начина, по който прекарват деня си.
При хосписа акцентът е различен. Той е предназначен за хора, които имат по-сериозни здравословни проблеми и се нуждаят от значително повече медицински и санитарни грижи. Сред тях могат да бъдат лежащо болни и трудно подвижни пациенти, хора след тежки заболявания или операции, както и пациенти в напреднал стадий на хронично или онкологично заболяване.
При такива състояния обикновената помощ в ежедневието често не е достатъчна. Може да е необходимо редовно наблюдение на общото състояние, грижа за трудно подвижен човек, превенция на декубитални рани, помощ при хранене и лична хигиена, прием на предписани лекарства или извършване на определени медицински манипулации според лекарските назначения и възможностите на конкретното лечебно заведение.
Това обаче не означава, че хосписът замества болницата. Ако човек се намира в остро състояние, което изисква диагностика, интензивно наблюдение или активно болнично лечение, правилното място е лечебно заведение, което може да осигури съответната медицинска помощ. Хосписът е по-подходящ, когато пациентът не се нуждае от активно болнично лечение, но състоянието му изисква продължителни грижи.
Добър пример е периодът след изписване от болница. Възрастен човек може вече да няма причина да остане в болнично отделение, но все още да не може да става сам, да се храни без помощ или да извършва ежедневните си дейности. За семейството осигуряването на непрекъсната грижа у дома може да бъде трудно или практически невъзможно. Тогава временно или дългосрочно настаняване в подходящо заведение може да бъде разумно решение.
При търсене на хоспис Поморие или дом за стари хора Бургас е важно семейството да не се ръководи единствено от наименованието на услугата. Значително по-полезно е да се провери какво реално предлага конкретното място и дали възможностите му съответстват на състоянието на бъдещия пациент или обитател.
Особено значение има степента на самостоятелност. Ако човек може да се движи, да се храни сам и няма необходимост от постоянни медицински грижи, но се нуждае от сигурност, компания и помощ в ежедневието, домът за възрастни може да бъде подходящ вариант. Ако е на легло, трудно подвижен е или има състояние, което изисква значително по-интензивни здравни и санитарни грижи, трябва внимателно да се разгледат възможностите на хоспис.
Деменцията е пример, при който границата невинаги е очевидна. Човек с деменция може физически да бъде сравнително самостоятелен, но да има нужда от постоянен надзор поради дезориентация и риск да се изгуби или нарани. В по-напреднал стадий могат да се появят проблеми с движението, храненето и личната хигиена. Затова решението трябва да се основава на конкретните потребности, а не единствено на диагнозата.
Семейството трябва да обърне внимание и на нещо, което трудно се описва в списък с услуги – отношението към хората. Чистата стая и добрата материална база са важни, но не са достатъчни. Възрастният или болният човек прекарва голяма част от времето си с персонала, затова спокойното общуване, уважението към личността и вниманието към индивидуалните потребности имат огромно значение.
Разликата между хоспис и дом за възрастни в крайна сметка се определя основно от вида и интензивността на необходимите грижи. Домът е насочен повече към дългосрочното ежедневие, подкрепата и социалната среда, докато при хосписа по-голямо значение имат здравословното състояние, медицинските и санитарните потребности и грижата за хора с по-висока степен на зависимост.
Затова изборът не трябва да започва с въпроса „Кое е по-добро?“, а с „От какво има нужда нашият близък?“. Когато този въпрос получи ясен отговор, изборът между хоспис и дом за възрастни става значително по-лесен.
